Образованието в България е задължително за деца между 5 и 16 години. Родители, които не запишат децата си в образователната система, подлежат на глоби и нямат право на семейни помощи за деца.

Образованието в България е разделено в четири етапа: начално (1-4 клас), основно (5-7 клас), средно (8-12 клас) и висше (университет).

• 6 (отличен)
• 5 (много добър)
• 4 (добър)
• 3 (среден)
• 2 (слаб).

Началното, основното и средното образование са безплатни. Учебниците се осигуряват от образователните институции за начално и основно образование, докато за средно е необходимо родителите да ги закупят.

В София функционират три арабски средни училища: палестинско училище „Авицена“, ливанско училище „Джубран, Джубран“ и иракско училище. Това са частни училища, където образованието е платено. Важно е да знаете, че в тези училища се осъществява добра подготовка по арабски език, но часовете по български са недостатъчни, което затруднява процеса на интеграция. В допълнение е възможно възпитаниците да срещнат трудности при признаването на дипломите си, тъй като трите училища се считат за чуждестранни от българската образователна система.

Бебета от 10-месечна възраст до 3 г. могат да бъдат записани в общински ясли, докато децата между 3 до 5/6 г. – в общински детски градини.

Процедурата по записване е различна в отделните общини. В София няма достатъчно свободни места в яслите и детските градини и записването понякога е трудно. В други общини то е безпроблемно.

В София родителите имат право да кандидатстват за място на детето си в до 10 ясли или детски градини чрез Информационната система за обслужване на детските заведения и подготвителните групи в училищата (онлайн или на място в някоя от яслите или детските градини). Необходимо е родителите да се регистрират електронно в системата тук: https://kg.sofia.bg/isodz/. Ако системата не позволява въвеждането на цялата необходима информация, е важно родителите да използват полето за обратна връзка, за да я включат. Класирането на кандидатите зависи от редица критерии, между които постоянен адрес в близост до детското заведение, записани братя и сестри в същото заведение, родители и деца с увреждания, деца в риск, деца без родители, деца с повече от трима братя или сестри и др.

При записване в ясла и детска градина се представят няколко документа. Това са оригинал и копие на акта за раждане и документи за преминати медицински изследвания, които доказват, че детето не страда от заразни заболявания и е било ваксинирано в съответстие с Българския имунизационен календар. За повече информация, може да говорите с Вашия личен лекар (вижте раздел V. Здравеопазване).

Общинските ясли и детски градини са безплатни, като родителите плащат само месечна такса за храна. При липса на достатъчно места в общинските структури, можете да потърсите частни ясли и детски градини, където таксите са по-високи.

Петгодишните деца е необходимо да бъдат записани в предучилищно образование, което продължава една година и може да бъде предоставено в детска градина или училище. Обикновено, децата постъпват в първи клас на 6 или 7 г. Всички деца в задължителна учебна възраст – независимо от техния статут – имат право на достъп до безплатно основно и средно образование в България.

Учебната година започва на 15 септември или ако е почивен ден, на първия работен ден след това.

Процедурата по записване на деца с бежански и хуманитарен статут в предучилищно или училищно образование зависи от наличието на документи за предишно образователно ниво.

• Ако децата са между първи и шести клас, посещавали са училище в страните си по произход и имат диплома, издадена от образователна институция в страната по произход, техните родители трябва да внесат преведено копие от дипломата и попълнено заявление за записване в училище по техен избор. Училището може да отхвърли заявлението, ако няма достатъчно свободни места в класовете. Това означава, че е възможно да се наложи внасяне на заявление в други училища. Ако детето има диплома за клас между 7-ми и 12-ти, заявление за записване се подава в Регионалното управление на образованието. Деца до шести клас не е нужно да преминават допълнителни изпити през учебната година. Децата в седми клас трябва да положат изпит по български език, а тези между осми и 12-ти клас трябва да преминат в допълнение към изпита по български език и изпити по още няколко училищни дисциплини, включително история, литература и география.
• Ако детето не разполага с диплома от страната си по произход, родителите подават молба за записване в Регионалното управление на образованието. Тази институция насочва детето към конкретно училище с препоръка за класа, в който то да бъде записано. След разговор с детето комисия в самото училище взема крайното решение за конкретния клас и паралелка, в която детето да се включи. Детето не може да бъде записано в клас, който е с три години по-нисък от този, съответстващ на възрастта му. Записването е възможно през цялата учебна година с изключение на последните 45 дни. Децата от първи до четвърти клас са освободени от валидиране на предишни знания. По-големите деца трябва валидират знания по всички предмети за предходния клас от този, в който са записани, до края на учебната година. Имат право да прехвърлят валидирането на максимум три предмета за следващата година.

Децата с бежански или хуманитарен статут имат право на допълнителни часове по български език в училище. Необходимо е родителят да напише заявление до директора на училището. Комисията, разговаряла с детето при постъпване, преценява необходимостта от допълнително обучение по език. Ако има достатъчен брой желаещи, се сформира група в рамките на училището, а ако не – децата се насочват към друго близко училище.

• 60 учебни часа (два пъти в седмицата): за деца в предучилищна възраст;
• 90 учебни часа (три пъти седмично): за 1-4 клас
• 120 учебни часа (четири пъти седмично): за 5-7 клас
• 180 учебни часа (пет пъти седмично): за 8-10 клас

Допълнителни часове по други училищни предмети са също възможни при затруднения с усвояването на материала. Същата комисия, която се сформира от координатора за подкрепа на личностното развитие на учениците, и която е оценила нуждата от допълнителна подкрепа по български език, прави предложение за допълнително обучение по други учебни предмети.

Българската образователна система за висше образование се състои от три етапа: бакалавър (продължителност 3-4 години), магистър (1-2 години) и доктор (3-4 години).

Бежанци и лица с хуманитарен статут могат да кандидатстват в държавни или частни университети в България, както като български граждани, така и като чужденци. Университетското образование за български граждани е много по-евтино от това за чужденци, но обикновено се провежда на български език.

Таксите за обучение зависят от конкретната специалност и университет. В държавните университети те варират между 200 и 900 лв. на семестър, докато в частните могат да достигнат до няколко хиляди лева. Стипендии се предлагат при висок успех и/или изпълнение на социални критерии. За повече информация, трябва да попитате администрацията в конкретния университет.

За да кандидатствате в университет по избор, е необходимо да имате диплома за средно образование, издадена от българско учебно заведение, или преведана диплома от чужда държава. Легализация за лица, получили бежански или хуманитарен статут, не се изисква. Изпитите за прием се различават в отделните университети и според желаната специалност, но за някои програми като филологии например има възможност за приемни изпити по чужди езици (английски, френски, немски и т.н.). Трябва да проверите какви са изискванията за кандидатстване във всеки университет, който Ви интересува, преди да започнете подготовка.

Лица над задължителната учебна възраст също имат право да продължат образованието си.

• Ако имате диплома или документ за завършен клас от държавата си по произход, трябва да го преведете и да кандидатствате за прием в училище по Ваш избор (за класовете от първи до шести) или в Регионалното управление по образование (за класовете между 7-ми и 12-ти).
• Aко не разполагате с диплома или документ за завършен клас, трябва да валидирате предишни знания по всички учебни предмети за класа, за който кандидатствате. Изпитите са на български език. За тези, които не владеят добре български език, се допуска записване в конкретен клас и валидиране на предишни знания до края на учебната година. Валидирането се случва в училище по избор.

Възрастни лица могат да учат във вечерни училища, в индивидуална форма на обучение или дистанционно. Пето вечерно училище в София има опит със записване и обучение на бежанци.

NB: За да валидирате предишен клас или степен на образование, може да се запишете в курс по ограмотяване за начален етап, 5-ти, 6-ти или 7-ми клас в определени училища. Курсовете имат продължителност от 3 до 5 месеца в зависимост от образователното ниво. Информирайте се за тази възможност от местното Регионално управление на образованието.